- Не може да се каже, че Хърст ми липсва по същия начин, както на теб Герд.
- Хърст ли - Герд изсумтя. - Той те отгледа след като почина майка ти, а ти дори нямаш доблеста да го наречеш татко? Ти си неблагодарен кучи син!
Дес впери в Герд смразяващ, натежал от заплаха поглед, но по - ниския човек бе твърде пил и изпълнен праведно негодуване за да се уплаши.
- Това се очакваше от пропаднал тип като теб – продължи Герд. - Хърст винаги казваше, че не струваш. Той знаеше, че има нещо нередно в теб... Бейн.
Дес присви очи, но не се хвана на стръвта. Хърст го наричаше с това име, когато биваше пиян. Бейн. Той обвиняваше сина си за смъртта на съпругата си. Обвиняваше го за оставането на Апатрос. Той смяташе единственото си дете за проклятието на неговото съществуване, факт който той хвърляше в лицето на Дес в своите пиянски изстъпления.
Бейн. Името символизираше всичко, зло, дребнаво и низко за баща му. То пробуждаше най - съкровените страхове на всяко дете: страх от разочарование, страх от изоставяне, страх от насилие. Като дете, това име го нараняваше повече от всеки удар от тежките юмруци на баща му. Но Дес не беше вече дете. С течение на времето той се бе научил да игнорира това, заедно с цялата останалата ненавист сипеща се от устата на баща му.
- Нямам време за това - измърмори той. - Имам работа за вършене.
С една ръка, той измъкна хидравличния чук от хватката на Герд. Постави другата върху рамото на Герд и го отстрани. Препъвайки се назад, пияния мъж, закачи с петата си камък и се строполи тежко на земята.
Той се изправи с рев, присвивайки ръцете си в юмруци. – Струва ми се, че баща ти го няма достатъчно дълго, момче. Време е някой вече да те освести!
Герд беше пиян, но не и глупак, осъзна Дес. Дес беше по-едър, по-силен, по-млад... но беше прекарал последните шест часа работейки с хидравличния чук. Бе покрит с мръсотия а от лицето му капеше пот. Ризата му бе подгизнала. Униформата на Герд от друга страна, все още бе относително чиста: без прах, нямаше петна от пот. Той трябва да бе планирал това целия ден, работейки без да се напряга, чакайки Дес да се умори.
Но Дес нямаше намерение да се оттегли от борбата. Мятайки чука пред Герд на земята, той застана леко приведен, разкрачил краката и ръце протегнати пред него.
